Убиец на демони / Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba (2019)

 

  Време е да представя най-надценения боклук за последните две години в анимето. Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba е аниме, което абсолютно всеки зяпаше миналата година. С изключение на мен, разбира се, защото бях заета да гледам долнопробен хентай. Докато пиша това, все още се съвземам от гледането на това аниме и нямам абсолютно никакви планове да гледам втори сезон и затова ще допусна спойлери.

  Предпоставката на шоуто не е нещо оригинално. Започва се с представянето на семейството на добро, послушно и трудолюбиво момче, което живее в планината близо до малко селце, и което е убито от демон, точно когато момчето не е вкъщи. Семейството, естествено, не селцето. Единственият оцелял, неговата по-малка сестра, се превръща в демон и така момчето започва пътя си, не само за да отмъсти на демона, който е отнел семейството му, но и да излекува сестра си и да я превърне отново в човек. Мисля, че бих излъгала много грубо, ако кажа, че не съм срещала подобна сюжетна линия. Но аз не търся най-оригиналните неща, по-скоро държа на история, която е разказана добре и приятна за гледане, и затова няма да коментирам повече това.

  И така, доброто момче Танджиро е насочено към добър учител на меча. Танджиро е един от най-характерните видове Наруто от времето на Наруто. Той има няколко специални способности. Едната е да бъдеш умен само в определени ситуации. Втората му способност е да подушва миризми. Последната му способност е да диша. Да, точно така. Той може да диша, за да засили скоростта на изцеление на тялото си, силата на мускулите си и бързината си. А бе, подвеждам ви, не се концентрирах много в тоя аспект на историята. Той не трябва да диша. Танджиро диша бавно и дълбоко, така че… *разлиства бележките*... въздухът стига до всички клетки в тялото му. Мда. Дълбоко дишане, хора. Това е суперсила.

  Сестрата на Танджиро, Незуко спи две години и проспива цялото му обучение, което се провежда междувременно. След тия две години, той е с по-дълга коса и вече е нинджа. Тренировъчният период завършва със съвсем лекичко развитие на характера- Танджиро започва да крещи името на Незуко много често (а това става отегчително много бързо) и това е всичко. Всъщност целият сериал е 50% вътрешен монолог, 25% повтарят нещо, което някой просто е казал, 20% са хора, които са тотални задници към Танджиро без никаква причина и 5% главният герой вика името на сестра си. А непрестанните вътрешни монолози, ненужните коментари и неудобните паузи довеждат действието до много лайняно положение. В един момент се чувствах сякаш гледам екшън с някой, който го слага на пауза през минута, за да коментира случващото се. Около две трети от Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba са екшън сцени, а една трета е комедия. Когато това работи, повечето неща са зашеметяващи: героите тичат през мрачната гора, обляна в лунна светлина, преследвайки зли демони, оркестровата музика отлично засилва сцените, а хореографията изобщо не е зле. Логиката е на ръба на пречупването в много от екшън сцените, но ми е трудно да ги критикувам, защото са ужасно забавни за гледане. Всеки път, когато Танджиро отприщваше техниката си за дишане с вода, винаги бях в страхопочитание. Живописните вълни, подобни на техниката на Хокусай, с буйни къдрички, разположени на фотореалистичния фон, изглеждаха велико всеки път. А той има сума ти различни стилове за дишане, всеки с различна анимация. Цялата техника на водата, която той използва е много яка, дори ако логиката зад нея е доста неясна. Извън това умение, както казах Танджиро е добър човечец с непоклатими идеали. Той се бори да отмъсти за семейството си, хвърля се в опасни ситуации, за да спаси абсолютно непознати, дори утешава измъчените души на демоните, след като ги убива. Проблемът е, че той е твърде добър. Неговите идеали никога не се поставят под въпрос или някаква критика. За разлика от повечето главни герои, убиващи чудовища, неговият морал никога не размива границите на това да стане това, срещу което се бори. Като shōnen герой, той е недвусмислено добър човек. Ето защо той е толкова скучен главен герой. Мотивиран единствено от желанието си да убива демони и да спаси сестра си, неговата личност по същество е празна форма, в който зрителят може да се проектира. За съжаление той е и най-добрият герой, който имаме.

  Незуко, колкото и очарователна да е тя, няма никакви включвания в диалога. Другите демони могат да говорят, а тя по някаква причина е затапена с бамбукова пръчка. През деня тя виси в дървена кутия, която Танджиро носи на гърба си, за да не изгори от слънцето и излиза само когато е удобно за сюжета. Когато брат ѝ е превъзхождан от по-силни врагове, тя изскача и обезглавява демони с ритник. Това е тъпо и партньорството им няма голям смисъл във вътрешната логика на историята. В първия епизод Незуко е порочен демон, готов да изяде брат си и някак си за разлика от всеки друг демон, може да се спре. Няколко епизода по-късно се появява друг демон, превърнат току-що, и който веднага забрави за братята и сестрите си, и веднага искаше да ги разкъса (също и можеше да говори). Незуко съществува единствено, за да мотивира Танджиро да я спаси, и това постоянно ме караше да си задавам въпроса „защо“. Защо той има нужда да я направи отново човек? Тя има пълен контрол над демонската си форма, безумно е силна, няма никаква нужда от това и ако беше човек, щеше да загине, биейки се заедно с брат си. В това шоу има и добри демони, хора, които са били спасени от смъртта, като са били превърнати в такива, така че какъв е проблема? Всичко, което искам, е една история остава вярна на своята вътрешна логика, егати! А логиката в Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba е лоботомизирана, но пък погледнете това сладичко момиче-демон, свиващо се в кошница, ой-ньо-ньооо! Незуко е типичното chibi, едно сладурче и това е всичко, освен че защитава Танжиро няколко пъти, тя не прави нищо освен да изглежда сладка, но именно тя стана любимият ми герой. Отначало бях възмутена от запушването на устата ѝ. Дори ми биеше на мизогинизъм. Но накрая тя ми стана фаворит именно, защото не говореше, тъй като думите от устите на всички останали бяха толкова непоносимо тъпи. Изграждането на главните герои се случва във флашбекове. Незуко стига до нищо. В последната половина на сериала сценария има възможност да се развие, но вместо това е заменен с комедия. Тук искам да отправя призива ако има някой, който харесва това аниме повече заради комедията, отколкото екшъна, насилието, музиката и т.н., да ми обясни защо. Хуморът е ужасен. И не само е ужасен, той дори не е на място, което го прави неадекватен.

 Възнамерявах да го игнорирам и приемам като нещо скапано, но неизбежно до епизод 11, но тогава бях пометена. Не ме разбирайте погрешно, обичам глупавите шеги в аниметата и да гледам герои, които крещят емоциите си. Но в Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba това изглежда напълно неуместно, прекалено преувеличено и тотално ненужно. Основното настроение на това аниме предполага сериозност и има доста гор-сцени. И точно тогава дойде 11-ти епизод с хумора от типа на “вижте, тоя има сопол, който му виси от носа, смейте се! Аре бе, смейте се!”. Челюстта ми падна като видях това, не се шегувам. Дори не разбирам защо съществува такъв хумор. Известно време гледах с идеята, че мога да се подигравам с това колко е малоумно. И тогава се появи Зеницу. Зеницу говори почти изключително крещейки. Няколкото битки, в които той участва сам, са толкова разочароващи, че бях на страната на демоните. Определящата черта на характера му е мрънкащ страхопъзльо. В крайна сметка той също получава флашбек, който обаче не прави нищо, за да обясни защо Зеницу е толкова досаден. Песимистичният му характер беше някак забавен в началото, но това умря светкавично бързо. Той е страхливец, криещ се зад дете, което е изправено пред демон и няма никакви изкупителни качества. Единствената причина той изобщо да е в тоя сериал е комичното облекчение, но това става дразнещо почти веднага. Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba притежава много мрачно и сериозно настроение и един добър хумор нямаше да навреди, стига да беше поставен добре. Но не, Зеницу трябва да размята лайняните черти на личността си по пет пъти във всеки епизод. Щом е в кадър тоя мухльо започва да реве и не спира! При това на висок глас, което ми докарваше мигренозни пристъпи! Вие обичате ли нещата, които ви докарват главоболие? Аз не. Исках да го убия с огнехвъргачка. Как трябва да приема моментите, в които той се влачи след момичета или просто си лежи и плаче като бебе? Тоя няма никаква основна роля и трябва да повярвам, че е един от основните герои. Ебаси! Махнете Зеницу и нищо няма да се промени. Другият основен герой, Иносуке, е от същия калибър досада- само пищи как иска да се бие. Иииу. По отношение на тоя герой, мисля, че Кацуки Бакуго от My Hero Academia е най-доброто сравнение, но Бакуго поне има чар и някаква интелигентност- той просто мълчи и не иска да се занимава с глупостите на другите. А Иносуке не спира да вие, да се блъска и да убива обстановката. Още като го видях за пръв път с два меча, ми се прииска да убия и него. Да, макар да има тук-там воини, използващи два меча, това си остава абсурдно. Хайде, преживях го в Deadpool. Но не е особено функционално да използваш два меча с двойни ръкохватки- хем блокираш единия с другия, хем разпределението на силата е нефункционално. Както и да е, до 11-ти епизод всичко беше окей и тогава се случи злополучната промяна- героите Зеницу и Иносуке: пискливи, отвратителни кретени, които може да очаквате в Наруто, а не в такъв сериал. За мен специфичният спусък за спиране на гледането беше въвеждането на жълтото момченце Зеницу и не знам защо не спрях тогава. Като цяло героите са най-слабото нещо в това аниме. Това не означава, че всички странични герои трябва да бъдат премахнати или че бойните shōnen тропи са лоши в своята същност. Но със сигурност тоя сериал можеше да се възползва от това да не показва пикльо с кривогледа глиганска маска и някакво жълто дебилче, чиято цел на живота е да ти разкъса тъпанчетата с перманентно хленчене и плач.

   Но това не е най-лошото. След като въвеждането на тия герои мина, се стигна до битката с демона паяк, който е незнамсиколко пъти по-силен от Танджиро и демоните, които са се появявали до момента. Този демон е толкова мощен, че Танджиро в опита си да среже паяковите нишки, си счупи меча и после след драматична и дълготрайна битка, Танджиро си извади от гъза някаква техника за дишане, наречена Танц на огъня и обезглави опонента си със счупения меч. Тогава вече трябваше да се откажа напълно от Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba, Телетъбис имат по-добър сюжет от това.

  Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba започна много заинтригуващо и завърши с хленч. Въпреки, че сценарият е зле, великолепната анимация и мрачната ѝ естетика са на високо ниво- просто е жалко, че зарязаха по-голямата част от това и вкараха за пълнеж олигофренска комедия. Ако гледате това аниме, спрете на 10-ти епизод, където нещата все още са добри и изчакайте римейка. Историята има потенциал, но го загубва след това. Иначе визуално този сериал се доближава до шедьовър, няма как да не го призная. По отношение на анимацията Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba може да се конкурира с всяко друго аниме и няма да слиза от челните места. Предполагам, че анимацията е основна причина, довела до популярността му- всеки епизод е визуален празник за очите.

  Музиката. Наистина няма от какво да се оплача относно музикалното оформление, но няма и какво да похваля. Музиката си върши работата, но не е незабравима.

  Това е всичко, което мога да кажа за Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba без да стигна до това да дрънкам глупости. Ако трябва да го опиша накратко, то ще е “сериал с посредствено съдържание, засенчено от собствените му технически постижения”. Фокнър е казал, че единственото, за което си струва да се пише, е човешкото сърце в конфликт със себе си. Дано създателите на Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba го вземат за бележка за втория сезон, но силно се съмнявам. За мен това е перфектният пример за стилът над субстанцията и е показателен продукт, че стига да има готини биткаджийски сцени, е много вероятно да бъде обичан от аниме общността. Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba е боклук, но лъскав и наперен боклук, който е приятен за гледане, особено ако си четиригодишен. Когато не те побърква със зле написания си хумор и/или вбесяващи герои, става.

  Посвещавам този отзив на всеки женски герой в Demon Slayer: Kimetsu no Yaiba. Благодаря ви, че направихте това аниме малко по-приемливо.


_____________________________________
 Забележка: първото изображение е мое, останалите са от филма и като кликнете на тях, водят към сайтовете, от които са взети.