▼

 

 Формата на „тондо“ (от rondo – кръг) се промъква в изобразителното изкуство незабелязано.

Ако видите картина във формата на кръг, тогава има още един смислов пласт от твореца – за безкрайната хармония на света, за необятната уместност на мисълта и сюжета, за статичността, изолацията, центричността.

  Формата тондо е пренесена в живописта, буквално за ръчичка, от моите любими майстори на Куатроченто – патриархът на живописта Фра Анджелико, патетичният Гирландайо и веселия монах, който толкова е обичал красивите жени и толкова съвършено е преподавал на самия Сандриньо Ботичели – Филипо Липи. 

 

  Но именно Ботичели е този, който разкрива най-дълбокия смисъл на тондото – безкрайна хармония, величие и безупречна вечна красота, това е неговото тондо.

  Той е нарисувал около тридесет такива. И всяко негово тондо, всяка негова Мадона е прозорец към божествени светове, където най-голямата печал, всяка скръб и мъка се разтварят в безкрайна хармония, когато живописта се превръща в музика.

  А Doni Tondo е единствената оцеляла завършена стативна творба, рисувана изцяло от Микеланджело.

 

  И макар че това произведение няма да Ви научи как да бъдете гений, въпреки факта, че е отправна точка за завоя в живописта към маниеризъм и барок, то ще ви научи, буквално за пет минути, как да управлявате бизнес, да знаете стойността си, на управление на времето (по-известно като тайм мениджмънт), комуникация с клиенти, изграждане на бранд, граници и осъзнатост.

 

  Историята е следната:

 

  Флоренция, 1504-1505 г. Аньоло Дони, млад банкер (nota bene: „банкерът“ е собственикът на банката, а ако човек облече риза с вратовръзка сутрин и важно Ви зяпа зад бюрцата в банковия салон, той е банков служител и името им е легион), филантроп, милионер и плейбой решил да се ожени. Защото за един млад банкер и колекционер, бракът не е бреме, а увеличаване на собствените активи в очите на обществото.

 

  За сватбата г-н Дони решил да допълни колекцията си от съвременно изкуство. Той разбирал много от интелигентни инвестиции.

 

  Ние купуваме на low, разсъждавал Аньоло. И той поръчал двоен портрет – негов и на съпругата му – на тогава малко известен, но много обещаващ млад художник, Рафаело Санти. Рискувал, един вид. Кредит на доверие, това-онова (, но това е друга история).

 

  А втората поръчка била на младата изгряваща звезда на съвременното италианско изкуство. Звездата се била прославила със своята скулптура, но клиентът хич не се притеснявал от подобни дреболии. Защо Микеланджело се е съгласил да изпълни тази поръчка, остава загадка. Въпреки това, Микеланджело, без оглед на ограничения си опит в рисуването с темпера, е създал шедьовър на композиция, красота и изобретателност. Дори рамката влиза в това, защото макар че е направена от ръцете на Марко и Франческо дел Тасо, тя е изпълнена по дизайн на самия Микеланджело.

 

  Както вече споменах, от художествена гледна точка, Doni Tondo полага основите на маниерната техника. Маниеризмът е стил на рисуване, който приема странни и неестествени пози, блестящи цветове и интелектуална изтънченост. Това прави микеланджеловото тондо особено важно, защото поставя началото на тенденция в рисуването, която съществува десетилетия.

  И така, готовото тондо (изобразяващо Светото семейство) било изпратено на клиента с бележка:

 

 „70 дуката“. 

 

 Аньоло бил добре запознат с модерното изкуство, но по принцип не се различавал от съвременните купувачи и колекционери. Затова той изпратил 40 дуката.

 

 „Млад художник“, „отстъпки за колекционери“, „защо е толкова скъпо“ и като цяло Дони дал да се разбере, че „не е Рафаело“. И съпругата му, казал той, не го оценила „това Ваше модерно изкуство, ръцете на мадоната са голи, линиите са остри, цветовете са крещящи“ и като цяло „намирам го за грозно, неразбираемо и не го харесвам“. 

 

  Микеланджело задържал тондото при себе си и изпратил обратно 40-те дуката с бележка:

„120“. 

 

  70! 70! Договорихме се за 70, просто не ме разбрахте, майстор Микеланджело. Е, това е всичко, 70, както искахте и си вземам тондото, всичко ми харесва.

 

  Отговорът бил:

 

  „140“. 

 

  Аньоло Дони бил успешен банкер, бизнесмен и колекционер неслучайно. Тихомълком платил двойно за тондото си. Защото знаел, че днес трябва да купуваш на low. Утре ще е по-скъпо.

Утре ще бъде безценно.

 

  Всеки път, когато обсъждам Doni Tondo, си мисля, че веднага след това ще отида и ще си поръчам тениска „I/We are MICHELANGELO.“

Това горе е чиния, де. Моя. Тондото е това: