19 октомври 2011 г.



Така и не разбрах какво е смешното и жалкото в това 10 мъже да се снимат със сутиени за кампания против рака. Как може жест на подкрепа и съчувствие да е смешен? И на всичко отгоре едни от най- големите хейтъри под статията в уебкафе са жени. Не мога да го разбера. Но ''лошата" реклама роди прекрасни коментари.
Радвам им се от сърце, както и на недоклатените мнения.
Тази кампания свърши много повече за популяризирането на проблема, от колкото всички загрижени стринки с розови лентички по блузките, които ангажираха в предишни години. Доказва го фактът, че от седмица кой ли не обсъжда тези снимки, а покрай това се научава и ценна информация като тази, че в България ремисията я изкарват само 56 %- та от жените с рак на гърдата. Надали авторите са си представяли какъв успех ще има тая кампания. То не бяха силни чувства, не бяха асоциации с Азис, травестизъм, латентен хомосексуализъм, подигравка с жените, че и някакви суеверия блеснаха- с рака шега не бивало.
Петнадесет хиляди мъже са изоставили жените си, когато са били най-уязвими и им е била нужна подкрепа и близост. Захвърлили са ги като повредена стока. Какво значение има някакъв си Азис. Я пораснете малко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар