23 ноември 2011 г.

върнах се от не- знам- колко- часово висене, обикаляне, кибичене и празнословене в МВР- болница. Същата изглежда като стара, изхабена и древна грохнала фабрика (или индустриален склад), която е скуотната от неколцина лекари и медицински сестри. За да ти обърнат внимание трябва или чакаш с часове, зяпайки пустите коридори, разнообразявани от време на време от някой преминаващ арестант, правещ акроб...атични номера с китките си, за да скрие белезниците, или да се изхитриш да изпаднеш в предсмъртна агония, но при втория вариант не е сигурно дали ще те забележат ако си в коридора- по- добре е да влетиш в кабинет и да се тръшнеш, но преди това е нужно внимателно да проучиш в кой кабинет да влезеш, за да не се окаже празен и никой да не оцени агонията. По изказване на санитарка, в неврологичното отделение отговаря само една сестра за целия етаж. И в същата тая болница на вратата на спешното отделение стои подписка срещу сливането ѝ с Военна болница, защото според тях "болниците са храм на здравето".

Няма коментари:

Публикуване на коментар