10 декември 2011 г.

"Възмутете се" на Стефан Хесел





Тъй. Най- накрая намерих 15 минути време да взема да прочета "книгата" на Хесел, дето е толкова голям бестселър. Първото нещо, което открих е, че няма нищо ново в нея. Той просто повтаря това, в което вярват повечето хора с леви убеждения. Растящата пропаст между бедни и богати го прави възмутен. Същото успяват да постигнат и страданията на палестинците, емигрантите без документи и безхаберието към планетата. Всички останали трябва да се възмутим и да направим нещо, макар че Хесел така и не казва какво точно. Цялата "книга" е повтаряща се, неоригинална, опростенческа и отчайващо кратка. Никъде не прочетох задълбочен анализ или нещо близко до него, не видях някакви предписания за действие, с изключение на неясните призиви за възмущение и мирно възстание. Така и не разбрах как ненасилието се връзва с възмущението, но както вече казах- дядо Хесел никъде не го обяснява това. Не разбрах и защо докато четях нещо силно ми напомняше на филма "The Baader Meinhof Complex", където в анотацията на филма се казва "целта им е да създадат по-хуманно общество, но използвайки нехуманни средства, сеейки терор и кръвопролития, те губят и собствената си хуманност", и в този контекст думите на Хесел, че "съзиданието означава съпротива. съпротивата означава съзидание" са особено неподходящи. Верно, че "книгата" на Хесел е много близка до убежденията на тълпите, но се движи по ръба на бръснача ако имаме предвид лесната манипулация на същите. Единственото, което ми хареса от всичките 12 странички е израза "вие сте отговорни като индивиди". А иначе най- очевидният урок е, че хората трябва да пишат книги по 12 страници. Традиционният модел от 200 страници явно вече е неподходящ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар