28 април 2012 г.

dreaming mirror 06

сънувах, че съм тъмен дъждовен облак. посред нощ се носех над улиците по посока към морето. летях над един мост, видях как някой стои долу и гледа към пресъхналата река и това бях аз. бях ужасно жадна, а нямаше вода и погледнах към мен- към облака, и завалях, докато реката се напълни, но не пих, а тръгнах да тичам след облака. като стигнах до морето от мен беше останало съвсем малко и се извалях в него и се слях със себе си, когато се гмурнах след облака в морето, около мен плуваха безброй светещи мънички медузи хидроиди* и пееха бръмчейки, аз се носех сред тях към някакво островче, на което имаше само едно огромно тисово дърво, като стигнах там излязох на брега, а под дървото стояха две огромни галапагоски костенурки и спореха на колко години е тиса, като двете мнения бяха 4 892 и 4897, според мен беше пълна глупост да се карат за някакви си пет години на фона на останалите четири хиляди и тогава тиса каза, че няма значение и че безсмъртието е въпрос на личен избор, костенурката отляво се възмути и каза, че хората нямат склонност към този избор, а другата заяви, че може би просто не са осъзнали това, дървото каза, че нищо не е скрито и отговора е пред очите им и че при хората има само един вид безсмъртни клетки, аз учудено възкликнах "ама това са раковите клетки!", а дясната костенурка ми каза, че функцията на всяка клетка се управлява от мозъка и да не викам толкова силно, а тиса отново повтори, че всичко е въпрос на личен избор, лявата костенурка каза с гласа на сърбина Тошо "смъртта е непотвърден слух", а дясната заяви, че ако погледнем вечността като безвремие, а не като безкрайна времева продължителност, то вечния живот принадлежи на всички, които живеят в настоящето, лявата я нарече плагиатка и се скараха отново, но този път за идеите и авторското право и изведнъж отзад се появи Станислав Гроф, който беше набрал огромен куп морски анемони в една кошница и ми каза, че са халюциногенни, но ги е набрал, за да си украси хола, защото всеки можел да стане шаман с дишане и не му трябвали подобни патерици, подари ми една и взимайки я, аз отново станах облак, а долу държах анемоната и тогава разбрах, че това там долу не съм аз, някой друг е и бях ужасно щастлива, и продължих да летя нататък.

извод: мисля, че тайничко се опитвам да стана безсмъртна.

____________________________________

*оригинално име- Turritopsis nutricula. Повече подробности- в Уикипедия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар