27 май 2012 г.

Кралят на рибарите


 Бих казала само това: Гилиъм царува в лудия си и магически свят. Но тъй като мисля, че ако го направя би било тъпо и прекалено хипстърско, ще кажа още няколко неща. Първо: ако Робин Уилямс за вас е просто един хиперактивен, неспирно дърдорещ гном (както беше за мен докато не го гледах в "Обществото на мъртвите поети"), то този филм ще ви промени представата. Да не ме разберете погрешно- в "Кралят на рибарите" той в по-голямата част от времето пак си е хиперактивен, неспирно дърдорещ гном, но в останалата част е абсолютно чудо- той е нежен, просветлен, хитър, страдащ, съзерцателен, целенасочен и изобщо е маниакално добър. Второ: любимият ми Джеф Бриджис също е фантастичен и двамата с Уилямс са си паснали идеално. Трето: Мерцедес Руел с право си отнася Оскара за тази роля, с невероятния си глас и дълбокото си деколте е просто уникална. Четвърто: не ми пука, че някакви хора ми обясняват, че филмът не бил перфектен. Той е магичен. И пето (последно): да напиша все пак за какво става въпрос за онези, които не са го гледали, макар че имам големите съмнения, че само аз гледам интересните филми с години закъснение- "Кралят на рибарите" е ърбън приказка за търсенето на Любовта, здравия разум, Етел Мърман и светия Граал. Ми това е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар