14 август 2012 г.

"Нощният цирк" от Ерин Моргънстърн

ПУБЛИКАЦИЯТА СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!



cover project by me

"Добре дошли в „Циркът на мечтите“: в тези бяло-черни раирани палатки ви очаква уникално преживяване – ще се изгубите в лабиринт от облаци, ще бродите безцелно през тучни ледени градини и ще се взирате учудени в татуираната акробатка, която се прегъва в малка стъклена кутия.

Зад дима и огледалата обаче се крие жестоко състезание – дуел между двама млади илюзионисти. Находчиви врагове инструктори са обучили още от малки Силия и Марко специално за тази цел. От състезателите остава скрита жестока истина – съревнованието е безпощадна игра, в която само един ще оцелее, а циркът е сцената за забележителните битки на въображението им.

Но когато Силия и Марко наивно се впускат с главата напред в своята любов, инструкторите им се намесват и предизвикват опасни последствия.

ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ В ОМАГЬОСАНИЯ ЦИРК ОТ КРАЯ НА ХIХ ВЕК ЩЕ ВИ ХИПНОТИЗИРА

И ЩЕ ВИ ОСТАВИ БЕЗ ДЪХ."
 

 Горното са поредица долни лъжи, предназначени да ви накарат да се разделите с парите си. Чудя се дали човекът, който го е писал, е чел същата книга, която четох аз. Или му е станало толкова скучно, че е заспал и пропуснал срока за написване на рецензията? Ако е така мога само да му съчувствам, защото самата аз заспах на няколко пъти докато четях.
 Жестокото съзтезание се състои от два охлюва, съзтезаващи се в продължение на цели шестнайсет години. Дуелът през значителна част от историята се състои от двама човека, които не се познават, а после само единия знае кой е другия. Когато незнаещият разбира кой е опонента му, двамата вече са прекарали години, през които са работили по съвместни проекти. Те никога не застават един срещу друг в какъвто и да е конкурентен смисъл. Просто изграждат разни атракции за цирка и понякога ги правят заедно, като оставят поле за действие на другия, защото се кефят на взаимната си работа. Това е начина, по който те "яростно" се конкурират.
 Обучението от малки всъщност представлява обучение в две различни школи на магията, без никакви лицеви опори, ставане рано сутрин, бойни хватки и без никакви обяснения за съзтезанието- нито какво трябва да се прави, нито как се играе (които не се полагат и на читателя през по-голямата част от книгата). Това не е никакво обучение на воини, а просто някакъв експеримент на двама социопати, единия от които реже пръстите на дъщеря си, за да стане по-добра в самовъзстановяването, а другия не си прави труда да научи името на ученика си с години. И нито един от тях не е изправен пред някакви последици за нещата, които правят.
 "Само един ще оцелее" се свежда до факта, че няма причина единия да умре. Предишният дуел е продължил цели трийсет и седем години тъй като единия от дуелиращите се е самоубил, по дяволите! Няма никакво усещане за неотложност в тая книга. Тя се движи със сладострастното темпо на преял хипопотам, който се чуди какво да направи. Така и не разбрах какво ще се случи ако никой не се самоубие. Книгата остава с отворен край, така че издателите могат да доят от нея всичко, което се сетят ако се продава добре.
 Всичко е съревнование между двама дъртаци, които не правят нищо, но жертват живота на децата, за да имат удовлетворение за нещо, което никога не е напълно изяснено.
 Сюрреалистичен роман? Магическо пътуване? Любовна история? Нито едно от изброените или и трите? Трудно ми е да кажа. По скоро изглежда като голяма, екстравагантна напудрена торта, направена от Нийл Геймън и някаква стймпънк бригада, и декорирана от Тим Бъртън. Това не е книга за любовта или книга за магията. Просто е една леко зловеща история, развиваща се в минорни акорди. "Нощният цирк" е приказка, в която действието се развива във викторианската епоха и главния герой е странстващ магичен цирк, който е отворен само от залез до изгрев слънце. Le Cirque des Rêves е цирк на сънищата, чудесата и загадките, където е пълно с всякакви магични атракции, но липсва брадата жена, човек-скелет и трупа от джуджета (сигурно авторката е решила, че не са достатъчно красиви, нямам никаква идея). Циркът няма график- появява се без предупреждение и си тръгва без предизвестие. И целта му е много повече от забавлението и печалбата.
 Идеите и атмосферата в този роман са много яки, но за съжаление това са единствените му аспекти, които ми харесаха. Книгата има огромен потенциал, който обаче изобщо не е използван. "Нощният цирк" е апатична история, която не успява да излъчи жизненост в рамката на красотата си. Разказът е скован, а героите са прекалено статични. Има излишък на котенца, а храната, която е толкова обстойно представена е с толкова захар, че м напомня хипогликемична фантазия. На моменти всичко става прекалено претенциозно и описанията често са толкова безкрайни, че стават досадни (,но все пак не доближават същите при Майн Рид, които дори не си правех труда да мина диагонално). От обсесивните прескачания във времето ме заболя главата- отначало в 1890-та, после в 1895-та, връщаме се в 1893-та, прескачаме обратно към 1898-ма до 1901-ва, до 1899-та и т.н. В цялата книга има само една псувня, доколкото си спомням и само една сцена на подразбиращ се секс. Няма никаква кулминация, свързана с дуелирането или любовната история. Вместо това има блудкава deus ex machina, включваща най-обикновеното, изобщо немагично хлапе Бейли. Ако си читател, който се кефи на дълги описания, няма нищо против прекалено бавна история и има слабост към циркове, това е твоята книга. За съжаление аз съм голям любител на цирковете- почти маниакално, но предпочитам образите да допълват сюжета, а не да го заместват. Съжалявам, но книгата не е шедьовър. Но е приятна за четене. Езикът е добър, авторката е с богато въображение и има оригиналност. За дебютен роман дори е впечатляваща (дори би ми било интересно да прочета още неща от нея). Ако искате да прочетете една книга само за да се насладите на нейната пасивна екстравагантност, може дори да се влюбите в "Нощният цирк". И не очаквайте нищо повече от над 500 страници. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар