22 януари 2013 г.

„Животът на Пи” от Ян Мартел


cover project by me


“Life is so beautiful that death has fallen in love with it, a jealous, possessive love that grabs at what it can. But life leaps over oblivion lightly, losing only a thing or two of no importance, and gloom is but the passing shadow of a cloud...”

“If we, citizens, do not support our artists, then we sacrifice our imagination on the altar of crude reality and we end up believing in nothing and having worthless dreams.”

“If you stumble about believability, what are you living for? Love is hard to believe, ask any lover. Life is hard to believe, ask any scientist. God is hard to believe, ask any believer. What is your problem with hard to believe?”


 
Не съм чела книгата. Но само заради горните цитати ще го направя. Гледах филма. Разкошен. Анг Лий е голям. Много голям.


 Допълнение от 19.април.2015, след прочита на книгата:

"Животът на Пи" те учи как да си дресираш дракон, ох, съжалявам, тигър. Сложете щипка психология, добавете оскъдна супена лъжица теология, две малки части психология, разбъркайте внимателно с лъжица, сложете един Пи и, воала- имате си разходка с лодка към просветлението.
Много исках да харесам книгата, защото останах очарована от филма. И всъщност началото на книгата ми хареса, макар и да не казва нищо. Но все пак се научават следните три неща:
1. Името на главния герой е Пи (така и не разбрах защо е било нужно да го кръщават на плувен басейн)
2. Баща му е собственик на зоопарк.
3. Той обича религията (не е наблегнато на причините за това)
Представете си как четете книгата цели два часа, за да разберете само това. Не ме разбирайте погрешно, дори с това, началото изобщо не е зле, напротив. За съжаление, за книга, чиято основа е религията, намесените три религии са доста сметени и удобно не навлизащи в подробности. Абсурдна е представата, че можеш да принадлежиш към три, толкова различни религии едновременно и да съчетаеш противоречията в тях. Разбира се, между религиите има общи черти и би било прекрасно да си представим универсална религиозна толерантност, но представеното в книгата е просто нелепо и свръх опростено. За сметка на темата за религиите са развити няколко не лоши есета по зоология. И тук първата част на книгата приключва. До тук добре, но след като кораба потъна, започнах да нервнича от налазващата ме досада. Би трябвало историята да ме грабне и да съпреживявам всичко, но книгата упорито ме държеше на разстояние. На това отгоре е написана все едно е дисертация. Все пак научих някои неща като това, че лайното от тигър не става за ядене, независимо колко сте гладни и че няма никаква хранителна стойност. Липсва дори една свястна алегория, толкова ми беше еднопластово. Може би острова с хищните водорасли е алегория от някакъв вид, но точно когато очаквах да получа някакъв поглед върху смисъла ѝ, историята продължи обратно в блатото. И тия прости изречения ме побъркаха. Отворете, която и да е страница от "Животът на Пи". Пребройте ги. По-голямата част от тях започват с "аз". Те също са прости изречения. Местоимение, глагол. Местоимение, глагол. Пълен ужас. Кърт Вонегът също използва прости изречения, но той е гений в това. Ян Мартел не е.
Историята на Пи в началото обещава, че ще те накара да повярваш в бог. Обаче краят показва, че хората предпочитаме по-хубавия вариант на историите. "Щастливият край" е по-вървежен и вярващите хора всъщност са наивници. И че само ако погледнем в тъмнината ще видим човечността в нея. Само че точно това е мястото на вярата. В крайна сметка аз си оставам атеист и може би ужасен човек, защото си мисля, че ако тигъра беше изял Пи щеше да е по-яко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар