11 септември 2013 г.

"Улица Консервна" и "Благодатният четвъртък" на Джон Стайнбек


cover project by me


 Стайнбек може да бъде по-близо до един поет (макар и в проза), отколкото всеки друг американски писател, пръквал се някога.

"Как е възможно да се опишат такива, каквито са, и поемата, и смрадта, и проскърцващите звуци, особената светлина и песента, навикът и мечтата? Когато човек събира морски животинки, среща едни плоски червейчета, толкова нежни, че е почти невъзможно да ги хванеш цели — докоснеш ли ги, разкапват се на парченца. Трябва да ги оставиш сами да се източат и по своя воля да пропълзят върху острието на ножа и чак тогава предпазливо да ги пуснеш в стъкленицата с морска вода. И може би точно така трябва да се напише и тази книга -  да се отворят страниците и да се оставят различните истории сами да изпълзят по тях. "

 Стайнбек прави точно това.
 Бих искала да знам как да ви предам, че е важно да прочетете тази книга и че мисля, че това ще промени живота ви към по-добро. Мога да ви кажа, че "Улица Консервна" е една от любимите ми книги, но това вероятно няма да проработи, защото повечето хора, които ме познават твърдят, че съм куку. Какво ще кажете за информацията, че има цяла глава за един лалугер? Не? Да не би да мразите животните, а? Е, намират се и хора. Мак и момчетата от приют "Палас", Док от Източната биологична лаборатория- основния източник на култура, благотворителност и помощ за всички обитатели на улица "Консервна" и поради което обичан безпрекословно от тях, оранжевокосата съдържателка на публичен дом Дора, която изплаща сметките на много семейства по време на Голямата депресия и се грижи заедно с нейните момичета за всички засегнати при епидемията от инфлуенца, Ли Чун- собственика на бакалията, в която има всичко, умствено увредения Франки, който е пренебрегван от майка си, семейство Малой, което живее в изхвърлен парен котел и Анри художника, за чиито артистични способности никой не е сигурен, но всички са съгласни, че лодката, която строи горе в гората (,защото всъщност го е страх от морето) е ненадмината.
 Може да прозвучи като клише от евтино розово романче, но "Улица Консервна" заема специално място в сърцето ми, защото е толкова светла и слънчева, че ме прави щастлива. Има много печални неща в нея- самоубийство с отрова за плъхове, съкрушен лалугер, тъжно момче, мъртво момиче- но дори в тъгата има цялостно чувство на щастие и усещане, че всичко ще бъде наред. Трудно е да се обясни. Най-добре прочетете книгата и разберете сами за себе си. А за цялостно разбиране, не забравяйте да прочетете и продължението на "Улица Консервна"- "Благодатния четвъртък". Хората са същите (с някои липси и с някои нови попълнения) и единствено ще кажа, че е най-добрият любовен роман, който съм чела, а любимата ми глава се казва "В действителността е пробита дупка, през която, ако поискаме, можем да надникнем". И така.

1 коментар:

  1. На мен заглавието ми звучеше много симпатично може би защото като дете обичах да чета ония книгите тип 'децата от някой си квартал', това сигурно ми се е сторило като порасналата версия :) Героите са много силна страна на Стайнбек, да ги обичаш ли, да ги мразиш ли, някак пълни личности са. Като прочетох На изток от рая имах чувството, че съм изживяла няколко предишни живота. И там имаше един мъдър и покровителстващ всички китаец, интересно има ли паралел. Не мисля, че едно ревю по консервната улица може да е по-кратко и ясно от твоето : )

    ОтговорИзтриване