31 януари 2013 г.

Зверовете на дивия юг / Beasts of the Southern Wild



аз: К'во правиш?
Миу: снощи гледах Beasts of the Southern Wild, за да съм в час с актуалните филми. нали е номиниран за оскар.
аз: И какво?
Миу: не ми хареса. истерията около този филм според мен е напълно неоправдана.
аз: Според мен просто не можеш да се потопиш в символиката на филма.
Миу: "да се потопиш в символиката" е евфемизъм за "пълни тъпотии". къде я видя тая символика? някаква мудно разказана история, в която всички възрастни са арогантни, груби пияндета, психично болни и лумпени, и постоянно натрапващото се, че единствения избор на децата е да станат същите.
аз: само това ли ти направи впечатление от целия филм?
Миу: не, разбира се. целият филм може да се категоризира като идиотски сблъсък на соцреализъм и ляво самозалъгване представени чрез шестгодишно хлапе, което сипе поетични изказвания за мястото си във вселената като абсолютно безсмисленото "'when it all goes quiet behind my eyes I see everything that made me, flying around in invisible pieces". филмът вони . бедните са щастливи да живеят в гета, разбираш ли. когато живееш в града и си купуваш пиле на клечка е приятно да си представяш, че хората, които спят в калта и ядат котешка храна притежават духовно богатство, което не можеш да достигнеш.
аз: Миу, това е просто различна гледна точка. На едно дете, чийто баща умира и чийто свят се променя и тя не може да разбере защо и какво може да направи , за да оправи нещата. Това не е документален филм на Нешънъл Джиографик за тежкото положение на бедните малцинства. Това е приказка, която едно момиченце разказва, за да придаде смисъл на живота си и да се пребори с нещата, които й се случват. Най-малкото е емоционално честен филм.
Миу: а най-яката сцена е онази, където Хъшпъпи плува на лодката на непознатия дядка, който също е пълен с дълбоки послания.
  Хъшпъпи: за къде плаваме?
  дядката: няма значение, скъпа.тази лодка ще те закара там, където искаш. такава е тази лодка.искаш ли пилешки курабийки? ще ти харесат.цял живот ги ям.пазя опаковките на лодката да ми напомнят, какъв съм бил, когато съм изял някоя от тях.миризмата ме кара да се чувствам спокоен.
Миу: схващаш ли? неговите еднакви празни опаковки му напомнят кой е той. моля ти се, подай ми една от тези опаковки, за да повърна в нея!
аз: Просто виждаш нещата прекалено едностранчиво според мен.
Миу: възможно е. макар че не виждам как мога да погледна на идеята, която се показва в  този филм, че образованието и здравеопазването са неща, които трябва да се избягват, примерно.
аз: Другият поглед на това е, че една ефективна институция трябва да служи със състрадание и чувствителност. А ти просто си един хейтър.
Миу: може би това е единственото яко нещо на този филм. че всеки получава нещо различно от него.

29 януари 2013 г.

qotd:



“That's what real love amounts to - letting a person be what he really is. Most people love you for who you pretend to be. To keep their love, you keep pretending - performing. You get to love your pretence. It's true, we're locked in an image, an act - and the sad thing is, people get so used to their image, they grow attached to their masks. They love their chains. They forget all about who they really are. And if you try to remind them, they hate you for it, they feel like you're trying to steal their most precious possession.” 

Jim Morrison

22 януари 2013 г.

„Животът на Пи” от Ян Мартел


cover project by me


“Life is so beautiful that death has fallen in love with it, a jealous, possessive love that grabs at what it can. But life leaps over oblivion lightly, losing only a thing or two of no importance, and gloom is but the passing shadow of a cloud...”

“If we, citizens, do not support our artists, then we sacrifice our imagination on the altar of crude reality and we end up believing in nothing and having worthless dreams.”

“If you stumble about believability, what are you living for? Love is hard to believe, ask any lover. Life is hard to believe, ask any scientist. God is hard to believe, ask any believer. What is your problem with hard to believe?”


 
Не съм чела книгата. Но само заради горните цитати ще го направя. Гледах филма. Разкошен. Анг Лий е голям. Много голям.


 Допълнение от 19.април.2015, след прочита на книгата:

"Животът на Пи" те учи как да си дресираш дракон, ох, съжалявам, тигър. Сложете щипка психология, добавете оскъдна супена лъжица теология, две малки части психология, разбъркайте внимателно с лъжица, сложете един Пи и, воала- имате си разходка с лодка към просветлението.
Много исках да харесам книгата, защото останах очарована от филма. И всъщност началото на книгата ми хареса, макар и да не казва нищо. Но все пак се научават следните три неща:
1. Името на главния герой е Пи (така и не разбрах защо е било нужно да го кръщават на плувен басейн)
2. Баща му е собственик на зоопарк.
3. Той обича религията (не е наблегнато на причините за това)
Представете си как четете книгата цели два часа, за да разберете само това. Не ме разбирайте погрешно, дори с това, началото изобщо не е зле, напротив. За съжаление, за книга, чиято основа е религията, намесените три религии са доста сметени и удобно не навлизащи в подробности. Абсурдна е представата, че можеш да принадлежиш към три, толкова различни религии едновременно и да съчетаеш противоречията в тях. Разбира се, между религиите има общи черти и би било прекрасно да си представим универсална религиозна толерантност, но представеното в книгата е просто нелепо и свръх опростено. За сметка на темата за религиите са развити няколко не лоши есета по зоология. И тук първата част на книгата приключва. До тук добре, но след като кораба потъна, започнах да нервнича от налазващата ме досада. Би трябвало историята да ме грабне и да съпреживявам всичко, но книгата упорито ме държеше на разстояние. На това отгоре е написана все едно е дисертация. Все пак научих някои неща като това, че лайното от тигър не става за ядене, независимо колко сте гладни и че няма никаква хранителна стойност. Липсва дори една свястна алегория, толкова ми беше еднопластово. Може би острова с хищните водорасли е алегория от някакъв вид, но точно когато очаквах да получа някакъв поглед върху смисъла ѝ, историята продължи обратно в блатото. И тия прости изречения ме побъркаха. Отворете, която и да е страница от "Животът на Пи". Пребройте ги. По-голямата част от тях започват с "аз". Те също са прости изречения. Местоимение, глагол. Местоимение, глагол. Пълен ужас. Кърт Вонегът също използва прости изречения, но той е гений в това. Ян Мартел не е.
Историята на Пи в началото обещава, че ще те накара да повярваш в бог. Обаче краят показва, че хората предпочитаме по-хубавия вариант на историите. "Щастливият край" е по-вървежен и вярващите хора всъщност са наивници. И че само ако погледнем в тъмнината ще видим човечността в нея. Само че точно това е мястото на вярата. В крайна сметка аз си оставам атеист и може би ужасен човек, защото си мисля, че ако тигъра беше изял Пи щеше да е по-яко.

15 януари 2013 г.

"Освободеният" от Урсула Ле Гуин


cover project by me


My novel The Dispossessed is about a small worldful of people who call themselves Odonians. The name is taken from the founder of their society, Odo, who lived several generations before the time of the novel, and who therefore doesn’t get into the action — except implicitly, in that all the action started with her.

Odonianism is anarchism. Not the bomb-in-the-pocket stuff, which is terrorism, whatever name it tries to dignify itself with; not the social-Darwinist economic “libertarianism” of the far right; but anarchism. as prefigured in early Taoist thought, and expounded by Shelley and Kropotkin, Goldman and Goodman. Anarchism’s principal target is the authoritarian State (capitalist or socialist); its principal moral-practical theme is cooperation (solidarity, mutual aid). It is the most idealistic, and to me the most interesting, of all political theories.

To embody it in a novel, which had not been done before, was a long and hard job for me, and absorbed me totally for many months. When it was done I felt lost exiled — a displaced person. I was very grateful, therefore, when Odo came out of the shadows and across the gulf of Probability, and wanted a story written, not about the world she made, but about herself.

This story is about one of the ones who walked away from Omelas.


Ursula K. Le Guin




 Какво е свободата? Урсула Ле Гуин дава своя отговор в тази книга.
 Това е роман, за който може да се говори много. Историята изследва много идеи и теми като анархистките общества, капитализма, индивидуализма, колективизма. За подръжниците на Кропоткин и Бакунин четенето ще е много интересно, а за същите на Щирнер и Ема Голдман- не толкова. Вмъкната е и хипотезата на  Сапир - Уорф, известна още като принцип на лингвистичната относителност, която обяснено най- левашки, развива идеята, че хората, говорещи на различни езици, възприемат света и мислят по различен начин.
 Книгата показва и заблудите на двете политически ситеми, а причината за това е, че хората са хора.
 Задават се повече въпроси отколкото отговори, и се изследват възможности без да се взема ясна страна.
 Главите се редуват между световете- четните са на Анарес, а нечетните са на Урас. Единствените изключения са първата и последната глава, които включват и двата свята.
 Разказва се за Шевик, който е гениален физик, и чиито теории не са възприемани на неговата планета (която е общество без правителство, основано на взаимопомощта) по ред причини и затова той решава да отиде на другата планета (общество с екстремен консерватизъм и конформизъм) и да опита там. Шевик е един от най-убедителните измислени учени, които познавам. Обичам го. Повече няма да разкажа.
 "Освободеният" веднага може да стане една от любимите ви книги заради оригиналността си, философската линия, интересния сюжет, психологическата подплата и социалната си значимост (леле, колко клишета казах!). И в никакъв случай няма да ви откаже от анархистичните ви убеждения (ако имате такива) дори напротив.

Седем(те) психопата



 Мартин Макдона успява да постигне фантастичен баланс между интелигентност, насилие и състрадание. Филмът е гръмогласно смешен, чудесно неконвенционален и зрелищно оригинален. Разкошен каст и свеж сценарий- какво повече може да искате (Том Уейтс е там, държейки заек през цялото време- това е по-яко отколкото си го представяте)? Едно искрено и саркастично любовно писмо за магията на разказването на истории. Препоръчвам го искрено.

Happy New Year




 More intent. And health. And together.


 XO,