5 февруари 2015 г.

"Джойленд" на Стивън Кинг


cover project by me

  Въпреки, че ме грози опасността да ме квалифицират като пристрастена към Стивън Кинг, ще поема този риск. "Джойленд" е страхотен роман. Кинг може да пише такива романи всеки ден и аз ще ги ям с лъжица. Окачествявайте ме както си искате.
 "Джойленд" е литературен comfort food. Близо до усещането ми, когато преди години седях на дървената пейка в двора на дядовата къща и слушах в захлас историите и приключенията от младостта на баба и дядо, с котка в скута и боси крака, по които ме гъделичкаха катерещи се мравки. Ако търсите бърза и динамична история, която ще ви вдигне адреналина до необятни висини с помощта на най-ужасните ужаси (зли клоуни, чудовища, Рандал Флаг), ще останете разочаровани, но тя не е и просто някаква си кримка с мистериозно убийство. Тя е много повече. Заради това (премахнала съм определени неща от този цитат, защото съдържат спойлери):
"Тези събития се разиграха много отдавна, през вълшебната година, когато нефтът се продаваше за единайсет долара барела. Годината, през която сърцето ми беше разбито, изгубих девствеността си, спасих малко момиченце от задушаване и неприятен старец от инфаркт. Годината, през която исках да видя призрак. Беше също и годината, през която се научих да говоря на таен език и да танцувам с кучешки костюм. Годината, през която открих, че има по-лоши неща от това гаджето да те зареже."
 И това, че "Джойленд" е доказателство, че Стивън Кинг все още може да напише една завладяваща история с дължина по-малко от 1000 страници. Личи си, че много се е забавлявал докато я е писал. И си струва безсънната нощ и кривогледството.

3 коментара:

  1. Струва си безсънната нощ определено. Като включиш 11/22/63, стават 6 поредни много стабилни книги, точно в духа на Постепенно ти влиза под кожата.

    ОтговорИзтриване