12 февруари 2015 г.

"Дневникът на една нова рускиня" на Елена Колина


cover project by me

Стереотипът за чиклита не е добър по никакъв начин: често на него се гледа като на лековато четиво с предвидими герои и сюжетни линии. Както и че на корицата най-вероятно има мартини или лачена обувка на токче. Което от своя страна веднагически премахва над 50% от потенциалните читатели, защото, по дяволите, кой мъж би зачел розова книга? Дори самото наименование "чиклит" не действа особено добре върху репутацията на сериозен читател. А самият термин предполага, че читателките му не могат да използват дълги думи. Ли-те-ра-ту-ра. Пробвайте. Не е толкова трудно. Същевременно по един натрапчив начин показва, че жените се нуждаят от специална кошарка в ъгъла, защото са прекалено деликатни, за да си играят с големите момчета на Игрището за Възрастни на Истинските Книги. Да не споменавам, че хумора изобщо не се засяга- хумористичната литература не гледа с добро око на чиклита- истината е, че книгите, написани от мъже все още са склонни да получават повече внимание и уважение от книгите, написани от жени, когато става въпрос за хумористично писане. Ако не ми вярвате попитайте някой да ви каже трима смешни писателя. Басирам се, че ще ви каже имената на трима мъже. Помолете същият човек да ви каже три смешни жени писатели и той няма да се сети за нито една- очевидно е жените не умеят да пишат смешни неща, нали. Една от основните причини за избягване на жанра е, че се приема , че той по никакъв начин не провокира мозъчната дейност. Плюс, както вече споменах, архетипните герои, често скалъпения сюжет и предвидимия край на историята. Ама чакайте за малко! Книжарниците са пълни с научнофантастични романи, фентъзи романи и кримки, които отговарят на всяка една от изброените точки. Въпреки това читателите на фантастика вместо да бъдат категоризирани като не достатъчно умни или не желаещи да провокират мозъчните си клетки, най-често са характеризирани като интелигентни. Къде е грешката тогава?
Всички чиклити, които съм чела (признавам- не много) са очарователни пътешествия извън ежедневния стрес, включват симпатични и често силно мотивирани женски образи, които се възползват от момента и определят сами собствения си път. По лежерен начин се засягат важни въпроси като семейството, родителството, взаимоотношенията, стареенето, амбициите, стреса в работата, личната реализация и секса. Но по неведома причина се счита за срамно да признаеш, че четеш подобна литература. Но аз не мисля, че ще чувствам по-малко глуповато ако в библиотеката си държах пълните съчинения на Джон Гришам. Така че нямам идея защо да четеш книга просто за удоволствие, забавление, напълно безсмислено или по друг подобен начин, е неприемливо. Всички сте се кефили да гледате сериала "Приятели", нали? Така че не виждам какво нередно има да четеш понякога книга заради чистото развлечение. Ако сте на същото мнение, ви препоръчвам да метнете едно- две очи на тази книга следващия път, когато ви налегне книжен махмурлук или се нуждаете от забавно и леко четиво, което не ви напряга излишно. На мен това ми беше първата чиклитска книга, която прочетох преди време и поради това ми е особено скъпа. "Леле, каква идиотка!"- казах на главната героиня на няколко пъти като зачетох "Дневникът на една нова рускиня"- "Защо изобщо чета?". И тогава изведнъж в тоя идиотизъм видях себе си. Не мога да оценя литературната стойност на тази книга, но определено мога да оценя положителните емоции, които изпитах. Ясно е, че не е шедьовър. Но е много забавна. Предимно смешна. Затова я препрочитам за трети път. Мда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар