Никой не може да постигне пълната мизерия на постапокалиптичната пустош както прави това Глуховски. Това не може да му се отрече. И важи и за тази книга. Продължението на "Метро 2033" обаче наистина се различава в други насоки. Главният герой Артьом от първата част почти не се споменава, за сметка на това всичко е концентрирано върху Хънтър, Омир и Саша ( да, този път изненадващо има и жена). Героите са разработени много добре- по никакъв начин не ми стояха фалшиво. Но напрежението почти лиспва в сравнение с първото "Метро". Тази книга някак разчита повече на размислите на Омир и на екшъна по станциите, и толкова. Историята е по-правдоподобна, което води до по-реалистичен поглед върху всичко, но самата тя стои плоско. Може би, защото авторът е решил да заложи повече върху изграждането на човешките фигури. Краят е твърде рязък и някак не добре обмислен. Стилът на писане обаче е много добър, личи си, че Дмитрий Глуховски е дръпнал много в това отношение. В крайна сметка за мен "Метро 2034" не е лоша книга, въпреки недостатъците си. Може би, защото очакванията ми не бяха високи и бях подготвена, че мога да се разочаровам. Имайте го предвид.
Б.а.- кориците са две заради един бас. Интересно ми е кой коя ще хареса повече.
Коментари
Публикуване на коментар