31 май 2015 г.

"Покани ме да вляза" на Йон Айвиде Линдквист


cover project by me

 "Покани ме да вляза" е като обичано дете на "Дракула" и "Повелителят на мухите", и с филма "Бодигард" като акушерка. Нещо като добрите неща на Стивън Кинг, изпълнено с хората на Торо, които живеят в тихо отчаяние. И тук, като искрен почитател на Стокъровия Дракула, искам да отбележа, че имам много проблеми с вампирите, които се тиражират през последните години. Извинявайте, но ако вампирът не е Блейд, той не може да се скита насам-натам през деня, без последствия. Още по-проблематична за мен е идеята, че някой безсмъртен доброволно ще се върне в гимназията. И в никакъв случай не трябва да се забравя, че вампирите са хищници. Хората сме храната. Да очакваш близка лична връзка с всяка тийнейджърка с очи на кошута, която пресича пътя на безсмъртния, докато тананика тъпо последния хит на Бионсе, просто изглежда неприемливо за мен. Котките също са хищници, и да, те играят с мишката, преди да я убият, но в крайна сметка я убиват. И я изяждат. Всеки. Шибан. Път. "Покани ме да вляза" обаче не е книга с красиви, замечтани вампири, които блестят (бляк). Дали е роман на ужасите? Предполагам, че е. По-важното е, че е роман за любовта, за живота, за това, от което се отказваме, когато трябва и какво опазваме, когато можем. Но с обясненията ще спра до тук. Ще завърша със следното: сещате ли се за сцената във филма "Амадеус", където Салиери представя Моцарт пред императора със своя марш за добре дошъл, който се е трудил да създаде с цялото си същество? След като го изслушва само веднъж, Моцарт сяда пред клавишите, казва нещо от сорта, че хм, това не е точно така, изсвирва марша по памет докато нетактично го критикува и без усилие импровизира вариация, трансформираща дреболията на Салиери в Non più andrai от "Сватбата на Фигаро". Сигурна съм, че по същият начин Йон Айвиде Линдквист е погледнал "Здрач" на Стефани Майер, казал е хм, това не е точно така и е пренаредил нейните елементи в шедьовър. Не съм си представяла, че това може да се направи. Чувам дразнещия писклив хилеж на Моцарт. Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

Няма коментари:

Публикуване на коментар