22 май 2015 г.

"Déjà vu Hug" на Иглика Дионисиева


cover project by me

Преамбюл (ако ви мързи, може да го пропуснете):

Винаги съм вярвала, че твореца и творбите му не могат да бъдат разграничени един от друг и затова ако някой не ми хареса като личност, съм убедена, че няма да ми хареса и творчеството му. Както и обратното. Нямам представа как някои хора могат да се абстрахират от автора и да се концентрират единствено върху произведението му, при условие, че то е част от създателя си. И то много дълбока част. Толкова дълбока, че по тази тема може да бъде написан психотрилър ( всъщност са писани такива, но няма да ги изброявам). И ако това не беше вярно нямаше да съществува цялата почитателска индустрия и нямаше да имате в гардероба си поне една тениска с любима група, анимационен герой или нещо подобно. Тук е мястото да вмъкна, че винаги съм казвала и не отричам, че не съм специалист в поезията, колкото и да ми се иска. Но времето е пред мен и съм сигурна, че като се пенсионирам ще бъда на най-високия левъл, ще правя поетични купони и ще изнудвам начинаещите поети да ми правят бисквитена торта, ще се фукам, че съм правила корици на стихосбирки и всички ще тръпнат пред мен като една близка приятелка с Калиопа, Ерато и Евтерпа, и съответно един истински поетичен гуру. Казвам това, за да ми бъдат простени дилетантските разсъждения върху запознанството ми с Иглика Дионисиева, защото всъщност това е основната тема на

Ревюто (ми):

Но това е поредната ми малка крачка към бисквитените торти, така че ще ме изтърпите. Още повече да се запознаете с Иглика е нещо чудесно. Тя е искрен и мъдър човек, и срещата с нея е почти реално дежа вю- преживяване, което си сигурен, че вече си преживял, среща с нежността, емоциите и обичта, които носим в себе си, но често скриваме удобно в тъмните ъгълчета. Това е така, защото стиховете на Иглика са части от релефа на собствената ѝ психика, като реалното свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят и като такова "Déjà vu Hug" представлява съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на действителността в съзнанието ѝ. Тя изследва собствените си чувства с почти болезнена честност, представени най-вече афористично- в значението, че компресира много смисъл в малък брой думи (всъщност дори не знам дали има такава дума, но пък не ми пука особено, простете ми отново). А аз ужасно харесвам краткостта и дестилираните изрази, и синтезираните стихове, с тяхната интензивност, внезапност и мигновеност, ми пасват идеално. Поетичните структури са нестандартни, но в основата им е възприятието, а не анализа и затова поезията на Иглика не е от онази интелектуална елитарщина, която би отблъснала голяма част от хората, които не са на "ти" с поезията. Всичко това, освен че допълва усещането за близост, припокрива и мнението на Уилям Уърдсуърт, според който първият принцип на поезията трябва да е удоволствието. А такова в "Déjà vu Hug" има. Инджой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар