25 юни 2015 г.

"Кланица за чародеи" от Стефан Кръстев- Цефулес


cover project by me

 "Трябва да си силен, за да слезеш в мрака на ума си" Харуки Мураками

 Отлагах да напиша мнението си за "Кланица за чародеи" откакто я изгълтах за една нощ. Първоначално реших да изчакам отпечатването ѝ. После реших, че трябва да изчакам официалната премиера, за да мога да се запозная с автора. После се оправдавах с разни други неща. Докато накрая просто се наложи да погледна истината в очите и която беше и е, че за тази странна, но хипнотизираща книга, не ми стигат думите. Не мога да я вкарам в някакъв жанр, защото в нея се преплитат и фентъзи, и магически реализъм, и сюрреализъм, и хорър, и постмодернизъм, и трилър, и билдунгсроман, че дори и шаманизъм в писмена форма; същевременно "Кланица за чародеи" притежава уникален хумор, дълбочина, чувствителност, реалност и невероятна фантазия, но всъщност най-основното е, че си личи, че книгата е изживяна. Тя е огледало на света на Стефан Кръстев, част от тъгите и щастието му, хората в живота му, преплетена е толкова със същността му, че няма как да не го забележите и това да не ви зашемети. Сюжетът няма да го разказвам, защото рискувам да спойлна прекалено, само ще вметна, че главната героиня Хапла е родена и отраства в психиатрия, пълна с колоритни типажи като вещицата Черна Тодора, нимфите Дентус, Пуризия и Скайденте, седемдесет и една годишния агент на ЦРУ Страцимир, Стръвницата, която е убийца и по стечение на обстоятелствата, тя тръгва да преследва Хапла, която напуска психиатрията, и ще ви спестя останалото, за да не разкажа всичко. Най-добре да завърша с думите на самия Стефан Кръстев, когато го попитах как би охарактеризирал книгата си. Той каза само една дума. Джаз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар