26 юни 2015 г.

"Момичето, което плуваше с делфини" от Сабина Берман


cover project by me

 Сабина Берман е драматург, писател, есеист и театрален и филмов режисьор. Има куп награди и е преведена на 11 езика, и публикувана в 33 държави. Само заради това ми е чудно как може да напише цял роман без да направи елементарна подготовка върху основни неща, върху които се крепи историята. Можеше да изгледа дори най-елементарна документалка за дивите деца по някой научно-популярен канал или в YouTube, да прочете основната статия в Уикипедия и няколкото свързани, и да метне не толкова бърз поглед върху информацията за аутизма. Иначе се получават някакви евтини спекулации и дилетантщина. Тъй като Сабина Берман все пак е човек на изкуството, мога да приема, че е скарана с математиката и ѝ е трудно да решава уравнения с едно неизвестно и затова преглътнах елементарното изчисление, че майката на главната героиня би трябвало да е минала 60-те, когато я е родила. Самата история почти припокрива до голяма степен историята на Темпъл Грандин, но за всеки, който не е гледал едноименния филм, това няма да е голям проблем (макар че мен ме побъркаха определени копи-пейст моменти). Сравнението с "Форест Гъмп" на Уинстън Грум е неуместно- няма нищо общо. За разлика от "Форест Гъмп", перспективата, разказана в първо лице, ед.ч., на 42-годишната аутистка Карен а.к.а. Аз, през цялото време ми беше неубедителна, но тъй като аз наистина не съм запозната отблизо с това състояние, нито имам приятели аутисти, може и да греша, и проблема да е изцяло мой. Въпреки всичко това, основните теми на "Момичето, което плуваше с делфини" са супер интересни- връзките между хората и животните, човешкия стремеж към господство над животинския свят и насилието като негова производна в частност; какво означава да бъдеш човек; темата за neurodiversity или по-точно идеята, че хората с по мека форма в аутистичния спектър са по-способни на голям принос към обществото; трогателно сравнение на философията на Декарт с Дарвиновата теория на еволюцията; черно-белият свят през очите на Карен, която не може да долови нюансите, не понася метафорите и не умее да лъже, и подобни. Заради това книгата си заслужава прочита. Най-малкото, след това няма да погледнете консервата си с риба тон по същия начин.

p.s.
 Много искам да попитам българският преводач защо Me, Who Dove into the Heart of the World (или La Mujer Que Buceo Dentro del Corazon del Mundo, както е в оригинал,) е преведено като Момичето, което плуваше с делфини?


Няма коментари:

Публикуване на коментар