17 октомври 2015 г.

"Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало" от Ф. Г. Хагенбек


cover project by me

 "Родена съм кучка. Родена съм художник"
 Фрида Кало


 Oбожавам Фрида Кало. Обожавам я още от 11-12 годишна, когато попаднах на неин албум с репродукции в кварталната библиотека. Разглеждала съм картините ѝ с часове, чела съм всичко, което съм могла да докопам за нея и съм гледала всеки филм, който съм успяла да намеря. Затова съм непреклонна в твърдението си, че в повечето случаи като пишат за Фрида Кало, хората са склонни да се фокусират върху личната ѝ трагедия с преживяната злополука и нейното въздействие, а не върху работата ѝ, влиянието на родната ѝ мексиканска култура, екзистенциалният ѝ феминизъм или връзката ѝ с творци, различни от съпруга ѝ. Надявах се "Свещена билка" да не се окаже част от масовката. От друга страна си давах реална преценка за статистическата вероятност за това, т.е. съвсем близо до нулата и не бях толкова изненадана от реалността.
 Очаквах повече магически реализъм. Фрида Кало го заслужава, защото самата тя твърди, че не е сюрреалист, а рисува собствената си реалност. Само че магическият реализъм в книгата не беше достатъчен и стоеше като закърпен към останалият текст. Напъханите в края на всяка глава рецепти са в същото положение, макар че още от самото начало става ясно каква е причината авторът да ги включи, но за съжаление той не доразвива тази идея добре. Фрида Кало е била жена със стил във всички аспекти на живота си- в начина си на обличане, с домашните си любимци, със страстта си към градината, със светогледа и философията си, в развитието на артистичната си визия, с бунтарството, чрез сложната си личност, тя е била жена на противоречията и парадоксите, и очаквах да видя това в "Свещена билка", но не би. Резултатът от опитите на Ф. Г. Хагенбек е някакво скалъпване. И за капак на всичко книгата сякаш е написана за 5-ти клас. Но пък хубавото на това е, че я прави бърза и лесна за четене. Диалозите са неубедителни и ме оставиха разочарована, а не ангажирана, но това ще е плюс за някои читатели. На книгата ѝ липсва наративен поток, емоционална дълбочина, пълна е с клишета, липсва ѝ енергия, а образността никаква я няма, прекалено е опростенческа и в някои части твърде повтаряща се. Но в крайна сметка е адски трудно да напишеш тъпа книга за колоритния живот на Фрида Кало. Затова ако не сте запознати с нея, тази книга е добро начало. А ако я обичате, ще ви е интересна най-малкото заради факта, че е написана от мъж, което добавя интересен поглед над книгата. Най-доброто нещо е корицата на Стефан Касъров, която влезе директно във фаворитите ми за тази година.

Други ревюта:

На по книга, две
Книжен Петър

Няма коментари:

Публикуване на коментар