25 ноември 2015 г.

"Пътят" на Кормак Маккарти


cover project by me

 Бележки в полетата

 (нарисувано охлювче)

 Как да пишеш като Кормак Маккарти

 Представи си, че си Хемингуей след шепа барбитурати. Придържай се към богатият лиризъм на Фокнър, безизразният минимализъм на Реймънд Карвър, облеченият в желание за живот песимизъм на Бекет и представата как би изглеждал един постапокалиптичен свят от творбите на златната ера на научната фантастика.

 Особености

1. Използвай кратки прости изречения.
2. Увери се, че първото изречение съдържа глагол.
3. Във второто обаче го пропусни.
4. В третото също.
5. Повтори до края.
6. Или по-добре зарежи.

 Примерен резултат

 Татко, - каза момчето.
 Да.
 Какво е това?
 Кавички.
 Какво правят те?
 Отличават неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти или разграничават пряка или чужда реч.
 Могат ли да се ядат?
 Не, не могат.
 Какво се е случило с тях?
 Не знам точно. Това е добър въпрос.
 Но тях все още ги има.
 Да. Поне за известно време ще ги има.
 Колко време?
 Не знам. Може би доста.
 Страх ме е.
 Всичко е наред, просто няма да им обръщаме внимание.

 Въпрос

 Колко пъти се среща думата "пепел" в текста? Стигнах до 43 и се изморих. А не съм стигнала средата.

 Бележка с три удивителни

 Всъщност канибализмът като техника за оцеляване не е много ефективен.

 Бележка с една удивителна

 Не мога да кажа със сигурност какво щях да правя, ако след апокалипсис се озова сама с един син в пустошта и никакъв смартфон. В представите ми съм една Шарлиз Терон с опушен черен грим и умело боравеща със самозареждаща се карабина, но реално ще бъда третостепенната героиня, която никой не е забелязал. Но дори и такава, със сигурност няма да използвам тази книга за наръчник по оцеляване.

 (нарисувани четири снежинки)

 Бележка цитат

 „Не мога да продължа, ще продължа” - Самюъл Бекет, "Неназовимото"

 Сън

 Пия кафе с Кормак Маккарти в Докторската градина, говорим си разни общи работи и го питам:
 - Но, Кормак, сигурен ли си, че е редно да изопачаваш и пренебрегваш някои основни подробности?
 И Кормак ме поглежда и казва:
 - Това е фантастика, идиотка такава.

 Съвкупност от любими цитати

 Като началото на някаква студена глаукома, която замъгляваше света. Той я улови и проследи как се топи в дланта му, сякаш това беше последната нафора от християнския свят. Никой не пътуваше по този път. Мислеше си, че ако живее дълго, накрая целият свят ще изчезне, стопявайки се бавно в паметта. Изкрещи срещу своя мрак и своя студ и бъди проклет. Никога е твърде много време. Безнадеждни черупки на хора, клатушкащи се по шосетата като преселници в някаква трескава страна. Никога изобщо не е време. Искрите се понасяха нагоре и умираха в беззвездния мрак. По този път вече няма говорители на Бога. Каква е разликата между онова, което никога няма да бъде, и онова, което никога не е било? Мракът на невидимата луна. Пепелта падаше върху снега като черен покров. Следи от стихийни пожари по застиналите пясъци. В мрака и тишината той виждаше малки случайни светлини да пробягват върху мрежата на нощта. Когато свещеният език бъде лишен от своите референти, той губи и своята реалност. Канализационна тръба. Тъмна серпентина на мъртва лоза, която пълзеше надолу като графичен знак на някакво предприятие. Малка утайка се въртеше бавно в хидравличен стълб. Студеното неумолимо кръжене на незавещаната земя. Съкрушителната черна празнота на вселената. Време назаем, свят назаем и очи назаем, с които да бъде ожален. Няма никакъв Бог и ние сме неговите пророци. Пластмасова сърничка в един двор. Една огромна солена гробница. Всеки ден е лъжа. Малко бяха нощите, през които, лежейки в мрака, да не бе завиждал на мъртвите. Десетки хиляди мечти, погребани в изгорелите сърца. Няма пророк в дългата хроника на земята, който да не заслужава да бъде почетен тук днес.

Бележка цитат

 „Слънцето осветяваше, без да има друга алтернатива, нищото ново” - Самюъл Бекет, "Мърфи"

 Бележка напомняне

 Боклукът за един човек е съкровище за друг (това е в контекста на полученото съобщение от Алекс в два през нощта, след като прочете същата книга: "Пътят" е трябвало да бъде кръстен "Прътът", защото не представлява нищо повече от опит на Маккарти да покаже на света, че има голяма литературна пишка").

 Забележка на края

 "Пътят" се чете бързо и няма особено голям сюжет. С всичко нахвърляно до тук, осъзнавам, че вече сте запознати с по-голямата част историята. Съжалявам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар