25 ноември 2015 г.

"Мечът на лятото" на Рик Риърдън


cover project by me

 Питая искрено страхопочитание към този човек Рик Риърдън. Понякога не мога да повярвам, че неговите книги са написани от петдесет годишен мъж, защото те звучат толкова убедително сякаш са писани от тийнейджър. Обожавам светът на Риърдън. Не съм споменавала колко обичам творчеството му, но сега ще го натъртя. Няколко пъти. Ако все още не сте чели нещо от него... Какво правите още тук?
 Преди да прочета "Мечът на лятото", мислех че няма как Рик Риърдън да напише нещо по-добро от книгите за Пърси Джаксън. Само че не бях права. Рик Риърдън е написал комичен, бърз и динамичен роман- "Мечът на лятото" е една от най-смешните книги, които съм чела тази година (достатъчно е да прочетете заглавията на главите). Толкова много неща ме накараха да се смея на глас, че няма да мога да изброя всичките- от джуджето фешън жертва Блицен, през пристрастеният към сериали Тор, до страшната гигантска катерица и най-готиният говорящ меч на всички времена. Харесвам тази книга не само заради това, имам множество причини, но ако тръгна да ги изброявам, ще ги четете докато излезе следващата книга. Риърдън не изневерява на себе си и книгата обхваща творчески преразкази на скандинавските митове, с викинги, джуджета, елфи, валкирии и магия, и я актуализира със забавни препратки към поп културата, и употребата на смартфони и Wi-Fi, например. Действието е бързо, историята се разгръща с идеално темпо и преминаваш от едно смешно положение в друго. Често ми се случваше да не повярвам какво точно се е случило, защото беше повече от нелепо и аз не можех да спра да се хиля. Героите са разнообразни с изградени характери и подробности, които не са пренебрегнати, което ги прави наистина запомнящи се- Магнус, от бездомен тийнейджър, оцеляващ на улицата, до герой на Асгард, не е типичният протагонист и колкото и да напомня на Пърси Джаксън, е различен. Той е смирен, благодарен за това, което има, по-зрял, забавен и саркастичен на необходимото за това ниво. Особено ми допадна естествената му позиция да не забива само в битките и предизвикателствата, а да погледне на ситуациите и от друг ъгъл. Магнус е страхотен герой, също като Пърси, но за мен лично е по-готин. Пък и прилича на Кърт Кобейн. Освен него имаме джуджето Блицен, който както вече споменах има око за модата и личния стил, глухият елф Харт, който говори с езика на знаците и валкирията мюсюлманка Сам.
 В книгата няма сюжетни дупки, историята се развива гладко и всяко събитие безпроблемно преминава към следващото. За да не споменавам отново колко е смешна книгата, ще кажа само, че "Мечът на лятото" е една от най-добрите книги на Рик Риърдън. И съвсем чистосърдечно я слагам на първо място в класацията ми за young adult романи за тази година.

 P.S.

 Чакам с нетърпение следващата част "Чукът на Тор" и нов роман с китайската митология.





 Други ревюта:

Няма коментари:

Публикуване на коментар