3 април 2012 г.

Странник в странна страна


Exodus 2:22: And she bare him a son, and he called his name Gershom: for he said, I have been a stranger in a strange land.

 Препрочитайки тази книга се замислих върху факта, че най- любимите ми писатели са били или са заклети пушачи, което от своя страна ме насочи към тезата, че пушенето има много общо с креативността, но тази теза ще я развия някой друг път (може би), за сега ще се придържам само към романа. Заклетият пушач, написал "Странник в странна страна" е човека предрекъл скрийнсейвъра, водното легло, онлайн вестниците, уолдото, и е един от най- популярните и най- противоречиви автори на научна фантастика, и мисля че толкова информация ви стига, предполагам, че знаете повече от мен за Хайнлайн и няма смисъл да ви занимавам с неща, които вече знаете. Ако не знаете нищо, се образовайте като мен от Уикипедия. Да се върнем към романа- той е написан като съзнателен опит да се оспорят обществените нрави, Хайнлайн използва непредубедеността и откритостта на Майкъл, за да направи преоценка на институции като религията, парите, моногамията и страха от смъртта. Според самият Хайнлайн целта за написването на "Странник в странна страна" е: "was to examine every major axiom of Western culture, to question each axiom, throw doubt on it- and, if possible, to make the antithesis of each axiom appear a possible and perhaps desirable thing- rather than unthinkable". Успява, защото освен, че романа печели куп литературни награди и се налага като класика в жанра, съумява да поддържа все още дебати върху съдържанието и сюжета си- току що хвърлих едно око на бързо върху обширна статия, която разглежда "Странник в странна земя" като модерна христологична ерес. От друга страна я има и другата крайност- интересен факт е, че през 1968- ма някой си Тим Зел (понастоящем Оберон Зел-Рейвънхарт) формира религиозна организация, наречена Църквата на всички светове, изкопирана почти изцяло от едноименната църква в романа на Хайнлайн- имат си ритуала "споделяне на вода", използват израза "ти си Бог", поддържат нон-мейнстрийм семейни структури, включително полиамория (да не се бърка с полисексуалност, за справка погледни в Уикипедия (да, аз съм от най-запалените фенове на Уикипедия). За разлика от хайнлайновата обаче тази на Зел-Рейвънхарт се занимава с още куп неща, като научното изследване на преданията и легендите и създаването на жив еднорог, след като се убедили, че в ранното изкуство тези митични същества приличат повече на кози, отколкото на коне, и успяват да си направят няколко, които успешно правят турнета с цирка Ринглин Брадърс; с организирането на експедиция за русалки в Папуа Нова Гвинея и с международен онлайн ритуал за активирането наново на оракула в Делфи. Въпросната организация все още съществува и е активна част от общността на неопаганизма. А сега да се върнем пак към книгата. Най- разпространената критика, която срещнах е заради "сексуалните девиации" в романа, в които не видях никаква ексцентричност, каквато им приписват- че сексуалността на героите не отговаряла на общоприетите обществени норми- всъщност гнездото е еквивалент на групов брак, което автоматично елиминира понятията "групов секс" и "безразборни връзки", които използват възмутените от това. Просто за Майк, за който до идването му на Земята, най- интимния акт е "споделянето на вода" на Марс, секса е най- големия дар, който принадлежи на човечеството и той вярва, че духовната връзка, която се осъществява между партньорите при секс, е най- дълбокото "грокване", което може да постигне човек. Мисля, че с това мога да приключа въпроса духовното значение на сексуалността в книгата и да кажа защо съм тръгнала да пиша това ревю и то е- Джубал Харшоу. Джубал, описан като: "Jubal E. Harshaw, LL.B., MD, Sc.D., bon vivant, gourmet , sybarite , popular author extraordinary, neo-pessimist philosopher , devout agnostic , professional clown , amateur subversive, and parasite by choice" е поразителен образ, за който имам големите съмнения, че всъщност е главния герой на романа, но няма да изпадам в размишления над това, защото не виждам смисъл. Просто е любимият ми образ.
 Иначе в книгата има много диалози, има заигравки като паралелите между Майк и Христос, както и с името на Майк и постоянно повтаряното "ти си Бог", защото името Михаил буквално преведено означава "Кой е като Господ?", което се интерпретира като риторичен въпрос, очакващ отрицателен отговор, т.е. се предполага, че никой не е като Бог и по този начин Михаил се явява като символ на смирението пред Бог (междудругото miyka'el бил бойния вик на небесните армии на иврит). Изобщо книгата си заслужава четенето и с това приключвам. За мен лично основната идея на "Странник в странна страна" се вписва изключително добре в следния цитат от книгата:

"А може да се споделя хиляди пъти — и това е смисълът. Да се сближаваме, завинаги."

Няма коментари:

Публикуване на коментар