6 май 2012 г.



грабнах едни соеви хапки, овалерих ги в специална китайска панировка с брашно, нишесте и айде няма да ви казвам рецептата- не е кулинарно предаване и ги изпържих, естествено. приготвих им един сладко-кисел сос и сега седя, пуша и слушам Pearl Jam, а за фон дъжда, много романтично. използвах изключително мъдро съботната липса на социални контакти- наядох се с пресен чесън в безобразни количества. о...свен, че преливам с антиоксиданти и фитонциди (много ме радва тая дума, макар и да не знам какво значи), би трябвало и всички зли сили и духове да странят от мен. сещам се за едно приключенско книжле, в което разказвачът, каквото и да му се случеше, отваряше произволно Библията и винаги намираше нужното за ситуацията. по примера му отворих Лукчо на Джани Родари и първото, дето можех и да прочета, беше: "търся леглото си, млади господин графе. всеки може да намери леглото си с просто око. но един разузнавач трябва да действува с помощта на науката. професионалният ми дълг изисква от мен да използувам в подобни случаи редица уреди. компасът, както знаете, е снабден с магнитна игла, която винаги сочи на север. като вървя в тази посока, аз ще намеря леглото си, без да сбъркам". всяко време и място има Библията си. и си я заслужава. чудя се що не е толкова популярна тая книжка сега. сигурно, защото създава бъдещи анархисти. а да, забравих- докато пържех се опръсках с олио, мамка му. има и заразителен плач, казвам ви.
авторите на книгите за самопомощ все казват - превърнете грешката във възможност. възможност, грънци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар