6 юни 2013 г.

"Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света" на Уилям Сароян


cover project by me


 Първата ми среща със Сароян мина блестящо. Абсолютно съм влюбена. Най-добрите разкази, които съм чела до сега. "Писането ми е небрежно, но като цяло е нещо хубаво, нещо, което е част от самия мен, нещо, което никой друг писател не притежава" - казва самият той. И това синтезира всичко за този невероятен сборник с разкази. Препоръчвам ги на всеки, който обича простички истории за най-обикновени хора, с много копнеж и лични тигри, залети с доброта и излъчващи посланието, че ти си щастлив и никой не може да ти попречи на щастието да бъдеш най-добрия пиколо, ти си гений, и си изключителен, независимо че няма да те направят дегустатор на кафе, и въпреки тъжните портокали в детството ти. Има сарказъм, честност, самота, състрадание, тъга. Безочлива сантименталност в съчетание с остроумие, хумор и изумителния талант на арменеца, израснал във Фресно, Калифорния, обикалял из Париж, Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис, пиянствал с Фокнър, псувал се с Хемингуей, насърчавал младия Тошио Мори и откраднал момичето на Орсън Уелс. Отказал Пулицър. И заявил, че задължение на писателя е да има един ад за добри времена.
 Благодаря.

1 коментар:

  1. Мхм, няма слаб разказ, няма празни приказки - много конкретен. Имаше един ми направи много силно вpечатление и го помня - Мило Дете. Хубава е станала корицата, може би малко пепел от рози липсва, а шрифтът е супер.

    ОтговорИзтриване