7 юли 2015 г.

"Песента на глухарчетата" от Хилде Хагерюп


cover project by me

 "Песента на глухарчетата" ме върна в пуберските години, когато четях особено настървено така наречената детско-юношеска литература и по този начин открих Селинджър със "Спасителят в ръжта", Алан Маршал с "Мога да прескачам локви", Жул Ренар с "Червенокосото", Пола Фокс с "Рибите-балон живеят в морето" и куп други. Някои от вас може би помнят и са чели и някогашната поредица Бибиотека Връстници. Чрез нея се влюбих в "Аз съм облак" на Дагмар Кекуле, "Илзе Янда на 14 години" на Кристине Ньостлингер и "Талисман" на Виктория Токарева. Всички те нямат нищо общо със сегашните популярни заглавия в young adult жанра- не се лъжете, че неотразим младеж с тъмно минало, разкъсван от вътрешни борби, ще се влюби в главната героиня и заедно ще стрелят, ще скачат от високо и ще се натискат, или красив вампир девственик ще обяснява, че е вегетарианец, или прекрасна девойка с лък в ръката ще поведе бунт срещу лошите. Не, по никакъв начин не подценявам тези популярни четива, напротив. Но ако те са аналог на комерсиалните филми в книжния свят, то "Песента на глухарчетата" и гореизброените заглавия са независимото кино и ъндърграунда. И ако нямате афинитет към стойностна продукция със собствена гледна точка, различима със съдържанието и стила си, чрез които реализира личните артистични виждания, и неотговаряща на общоприетата система, "Песента на глухарчетата" не е за вас. Но би било тъпо да пренебрегнете възможността да разберете, интерпретирате и да се адаптирате към света около вас, да обогатите опита си и да откриете безопасно място, в което бихте могли да изградите умения и увереност чрез различен от стадния път. Изборът е ваш. И да не кажете, че не съм предупредила.
 И така. "Песента на глухарчетата" е книга за приятелството, загубата, завистта, уязвимостта, предателството, необходимостта да познаваш себе си и колко жестоки могат да бъдат момичетата. Главната героиня е Герд, момичето, което никой не харесва, което има леко кисел тон и която не е нито особено красива, умна или блести с уникални дарби. На това отгоре е груба, саркастична и директна, и вярва че всеки проблем може да се реши с удар в зъбите. Герд живее в малка къща и някои казват, че тя дори няма собствено име. В къщата, която всъщност е вила и принадлежи на бабата на Герд, тя е с майка си и сестра си Сив. Баща ѝ, с който Герд е имала много близки взаимоотношения, е изчезнал в морето преди време. Сив е била на лодката, когато се случва злополуката с бащата и от тогава живее в собствения си свят като единственото включване към реалността е когато пее- високо и често в най-неподходящото време. Майката на Герд е дистанцирана след изчезването на бащата, изтощена от скръб и нескончаема работа, с която издържа семейството си и рядкото ѝ внимание отива към Сив като към жертва на случилото се, както я възприемат и всички останали, което побърква Герд- пренебрежението и неразбирането я водят най-вече към агресия. Баба им е ужасна и никой не може да я разбере, защото комбинацията от мъката по сина ѝ, религиозността и сенилността ѝ образуват абсолютно зло, което тероризира близките си хора. Единствената приятелка на Герд е Кайса, леко странно и тъпичко момиче, но един ден се появява новото момиче Мая, която окупира Кайса веднага. А братът на Мая показва предпочитанията си към Сив. Това е трудна ситуация за Герд, на която баща ѝ все още ѝ липсва ужасно и се чувства сама и изоставена. Създава се безмилостна борба за власт между Герд, Кайса и Мая, чиято цел е да се спечели една от останалите за сметка на третата. Портретът на Герд е напълно реален. Може да се видят най-тъмните ѝ страни и жестоки действия (като това да накара Кайса да изяде сладолед с мравки), и все пак не може да не разбереш какво я кара да е такава. Докосването до личната борба на Герд е завладяващо. Хагерюп пише с голяма съпричастност и разбиране за това колко е трудно да растеш. Препоръчвам "Песента на глухарчетата" на всички фактически тийнейджъри и тийнейджъри, които са такива по душа. Както и всички заглавия, които съм изброила в този текст. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар