5 август 2015 г.

"Вода за слонове" от Сара Груън


cover project by me

 Няма как да пропусна да препоръчам подходящо плажно четиво, точно сега, когато е толкова актуално да се прави именно това. Тъпото е, че дори не знам какви са критериите за една книга, за да влезе в графата подходящо за плажа. Предполагам, че пържейки се под августовското слънце, е по-добре да четеш сравнително по-леко четиво, за да не прегрееш от мислене и което е достатъчно интересно, за да намали риска от захлупването на книгата върху лицето поради заспиване, което е повече от екстремно преживяване като си на плаж. Вода за слонове е идеална за целта. В нея успешно се съчетават равни части мистерия, фиктивни мемоари, любовна история, интриги, убийство и исторически роман. Това е едно голямо приключение на лудостта. Искам да кажа, че няма как да не харесаш история от типа избягал и се присъединил към цирка. Всички, които като деца са имали подобни намерения, да си вдигнат ръката. Разбира се, това е по-реалистична версия на историята, защото е повече от очевидно, че Сара Груън е направила задълбочено изследване на пътуващите циркове в Щатите, преди да седне и да започне да пише, което за маниаци на тема цирк като мен е направо страхотно. Не се спестява малтретирането на животните, експлоатацията на хората и отчайващите условия на съществуване. И същевременно се показва доброто под формата на помощта от стар алкохолик, благодарността на цинично джудже и любовта към дресьорка на коне. Не искам да ви съсипя книгата, но хората не носят вода за слоновете. В действителност нито един човек в тази книга не носи вода за слонове. Просто слоновете пият прекалено голямо количество от нея. Споменавам това, за да не се почувствате подведени. Иначе историята се разказва от две гледни точки- първата е на възрастния Якоб Янковски, прехвърлил 90-те, намиращ се в старчески дом и говорещ със своите призраци, а втората е на младежа Якоб, който е пред завършването си в Корнел като бъдещ ветеринарен лекар, който по случайност се озовава в цирковата трупа Братя Бензини, а краят на всичко това е затрогващ.
  Вода за слонове не е велика книга или с големи литературни амбиции, но е добро и забавно четиво, така че дерзайте.
 И не забравяйте плажното масло!

Няма коментари:

Публикуване на коментар