14 ноември 2015 г.

"Човешка комедия" на Уилям Сароян


cover project by me

 Откриването ми на Уилям Сароян стана благодарение на разказът Литературна схватка на Рей Бредбъри в "Париж завинаги". В него съпругата, недоволна от това как се променя личността на съпруга ѝ с всяка нова книга (станал абсолютен мизерник и лайно докато чете "Малтийският сокол" на Дашиъл Хамет, например), решава да намери книгите, които е чел докато я е ухажвал. Точно преди да затворят книжарницата, тя успява да купи десет книги, които оставя в библиотеката до мъжа си и на сутринта той е човека, в който се е влюбила, човек, който я посреща сутрин с радостен вик и цитира... Уилям Сароян. Стивън Фрай описва Уилям Сароян като един от най-подценяваните писатели на 20 век и заявява, че той има място наред с Хемингуей, Стайнбек и Фокнър. Подкрепям напълно мнението му. Сароян е велик. Винаги съм обичала книгите му. Неговият стил е много изчистен, почти дзен- само голите кости на историята без излишна подплата и фръцливи подробности, детайлност, усвоила простотата, с магична любов към човешките същества, и същевременно концентрат от жизненост, нежност и усмивки, без да е преситен или снизходителен. Същият посвещава "Човешка комедия" на майка си. Казвам го, защото това е ключов елемент от историята. Сароян губи баща си в ранна детска възраст и чичо му, братът на майка му, става бащината фигура в живота му. Когато чичо му заминава войник е последният път, когато го виждат. Това е било опустошително преживяване за Сароян. Като възпоменание той пише този роман за майка си. Дори не е предполагал, че ще стане толкова известен. Може би за това "Човешка комедия" е изненадваща като автора си- от абсурдните мустаци до невероятния живот, изглеждащ толкова наивно и същевременно толкова достолепно (един поглед върху биографията му си заслужава, повярвайте ми).
 Историята се развива в малък американски град по време на Втората Световна война и е история за съзряването, пресъздадена чрез преживяванията на Омир Маколи, раздавач на телеграми, който открива истини за човешкия опит като цяло и за себе си, докато разнася телеграмите, повечето от които съобщават за смъртта на близките. Обвинителен акт срещу войната, трактат за семейните ценности, празник на простите удоволствия, ода за умиращия малък град: "Човешка комедия" е много повече от това.

 "Ако животът причинява тъга- от човека зависи каква ще бъде тя: благородна или глупава. Ако тъгата е вдъхновяваща и пълна с красота, значи, че такъв е и човекът, който я изпитва. Така е винаги: ако животът изглежда лош, отвратителен или тъжен, значи, че такъв го вижда самият човек, тъй като всеки от нас вижда света със своите собствени очи. Всеки човек носи в себе си целия свят и може да го обича- ако самият той има обич в сърцето си, или да го мрази, ако сам той е пълен с ненавист.
 Светът чака да бъде преобразен от тия, които живеят в него, и той наистина бива преустройван всяка сутрин, като легло, като жилище, обитавано от едни и същи хора, които го подреждат по един и същи начин, но все пак различно, защото и самите хора се променят."

 Човешкото достойнство и чувство за себе си в рамките на една общност са ключови въпроси в тази обезоръжаващо проста история. Епизодично и поетично, с акцент върху създаването на портрети, а не на развиването на сюжета, "Човешка комедия" изследва теми, свързани с екзистенциалната, от съществено значение, самота на човешкото съществуване и различните начини, с които човешките същества се стремят и се борят да запазят тази самота.
 Няколко пъти с книгата, разказът и героите коментират съществената самота в основата на човешкото съществуване като цяло и във всеки индивидуален живот. Има и няколко за представата на различните герои, които действат с убеждението си, че най-добрият начин за справяне с тази самота е да правиш всичко безкористно и със състрадание.

 "Животът всякога ще причинява страдание - продължи мисис Маколи. - Но знаейки това, човек не трябва да се отчайва. Добрият човек се стреми да премахне страданието. Глупавият дори не го забелязва, освен когато сам той не го почувства. А злият човек се старае да направи страданието колкото може по-силно и да го разпространи навсякъде, където може. Но никой от тях не е виновен. Нито добрият, нито глупавият, нито  пък злият човек. Никой не е дошъл на този свят по свое собствено желание, само за себе си. Всеки човек е продукт на много светове, на много поколения. Злите не съзнават, че са зли, и следователно са невинни. На тях трябва да прощаваме. И да ги обичаме, защото дори в най-лошия човек има по нещичко от нас, както и в нас самите има нещичко от него. Ние сме свързани със злия човек, както и той с нас. Никой не може да съществува отделно от другите. Молитвата на селянина е и моя молитва, престъплението на убиеца е и мое престъпление."

 Чрез всичко това Омир пораства- не физически, а емоционално и духовно, осъзнавайки това, което е необходимо и цената да живееш и умреш в този свят.
 Накратко, спретната и красива, "Човешка комедия" е прекрасен роман, който докосва сърцето и душата, без да е глупав, прекалено сантиментален или нереалистичен. Знам, че в този текст се осрах с епитетите, сравненията, клишетата и папагалските повтаряния, но нека това не ви попречи да вземете книгата, да седнете в някой тих ъгъл, да изключите телевизора, компютъра и проклетия си телефон, и да ѝ се насладите като истински ценител в стил slow read.

 Други ревюта:

 На по книга, две

Няма коментари:

Публикуване на коментар