30 април 2015 г.

30/04


clothes / дрехи - secon hand
sneakers / кецове - Mat Star
backpack / раница - някакво магазинче от пресечките в близост до Женския пазар

 Всеки себеуважаващ се лайфстайл блог има фешън рубрика. То и моят има, ама в нея няма нищо. Това, разбира се, не е въпрос, който да ми е толкова приоритетен, че да не ме оставя да спя, но все пак освен, че рубриката съществува, факт е и това, че едно от главните ми хобита са дрехите. Това може би ще накара някаква част от вас, които са си представяли, че съм интелектуалка, за която облеклото не е никаква грижа и редовно отива до магазина за чушки, обута в пантофи, поради заплеса си, да преживеят шок и да им падна в очите заради повърхностните си влечения, но ще поема този риск.
За съжаление не мога да тагвам марки и да ви упътя коя дреха от къде да си купите, защото над 90% от гардероба ми е купен от секънд хенд магазини и нямам никаква идея кое от коя колекция е или подобни екзистенциални въпроси.
 Всъщност просто искам да се изфукам с новите си леопардови кецове.

9 април 2015 г.

"Четвъртият свят" на Джон Туелв Хокс


cover project by me

(когато най-интригуващият въпрос за една книга е истинската самоличност на автора, сте наясно, че нещо не е в ред)

 Добре дошли в Мрежата. Ние живеем в нея като нормални членове на цивилизацията. Табулата (или както се наричат сами- Братството) контролира Мрежата (вж. "1984") и тяхната амбиция е да имат пълен контрол над целия свят посредством нея. Арлекините и странниците живеят извън Мрежата, за да останат живи. Малко сай-фай, малко Чейс, малко Дан Браун, всички добри са красиви и се обличат в бяло и всички лоши са грозни и се обличат в черно, малка група хора могат да преминават в други измерения, друга малка група хора са се заклели да ги защитават, трета по-голяма група хора, които ги преследват неуморно, преминаващите са странниците, а защитаващите ги са арлекините, има лош странник на име Майкъл, има и добър странник на име Гейбриъл, който е защитаван от арлекинката Лара Крофт, опс, не, беше друга готина мацка с британски акцент на име Мая, мистицизма е нещо добро, материализма е нещо лошо, технологията е зло, защото се използва от бездушните илюминати, оф, искам да кажа от Табулата, за да контролират безмозъчните маси на Матрицата, не, имах предвид ежедневно употребяващата мобилен телефон/джипиес/фейсбук популация от населението, само един мистик тип Исус, Буда и пр. може да ни спаси от злото, забъркайте и вековните битки между него и доброто ("и нека Силата бъде с теб, Мая") и злият близнак, който трябва да бъде изкупен, историята се опитва да има същото чувство за всепроникваща параноя като творбите на Филип К. Дик, но само се опитва, пълно е с мистични алабализми, които рядко се дообясняват и като се има предвид колко са препълнени с клишета романите, сериозно се замислих дали автора се крие зад самоличността на Джон Туелв Хокс не толкова заради Мрежата, а за да не се свързва името му с тия книги. Най-нелепия аспект от всичко е очарованието на някои хора, които си фантазират историческа Япония като златни мечове, нинджи и тайни общества. Можете да се обзаложите, че от тези книги ще направят страхотен филм и най-гениалното хрумване ще бъде да вземат интервю на автора с индианския псевдоним, с претенцията му, че живее извън Мрежата, който ще е със скрита физиономия и акцента ще пада върху шитите му по поръчка дрехи.
 Все пак става за непретенциозно четене, де.

3 април 2015 г.

"Метро 2034" на Дмитрий Глуховски


cover project by me

 Никой не може да постигне пълната мизерия на постапокалиптичната пустош както прави това Глуховски. Това не може да му се отрече. И важи и за тази книга. Продължението на "Метро 2033" обаче наистина се различава в други насоки. Главният герой Артьом от първата част почти не се споменава, за сметка на това всичко е концентрирано върху Хънтър, Омир и Саша ( да, този път изненадващо има и жена). Героите са разработени много добре- по никакъв начин не ми стояха фалшиво. Но напрежението почти лиспва в сравнение с първото "Метро". Тази книга някак разчита повече на размислите на Омир и на екшъна по станциите, и толкова. Историята е по-правдоподобна, което води до по-реалистичен поглед върху всичко, но самата тя стои плоско. Може би, защото авторът е решил да заложи повече върху изграждането на човешките фигури. Краят е твърде рязък и някак не добре обмислен. Стилът на писане обаче е много добър, личи си, че Дмитрий Глуховски е дръпнал много в това отношение. В крайна сметка за мен "Метро 2034" не е лоша книга, въпреки недостатъците си. Може би, защото очакванията ми не бяха високи и бях подготвена, че мога да се разочаровам. Имайте го предвид.

Б.а.- кориците са две заради един бас. Интересно ми е кой коя ще хареса повече.


cover project by me